Нови стихотворения от Георги Константинов
Скъпи читателю!
В този брой на приложението за литература, изкуство и просвета ще се понесем на крилете на поезията с новите стихове на Георги Константинов. Ще си спомним за огромния Антон Дончев с цитати от негови творби и размишления.
Приятно четене.
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ е роден на 20 декември 1943 година в Плевен. Завършил е българска лингвистика в Софийския университет. Автор е на повече от 30 книги с лирика. Пише и книги за деца. Неговият разказ " Туфо рижият корсар " е публикуван на седем езика. Носител е на национални и интернационалните награди за лирика. Почетен жител е на Плевен. Почетен ръководител на Българския П.Е.Н.-център и шеф на сп. " Пламък ". Член на Съюз на българските писатели. > Смешен виновник
Не, не мога да кажа: безгрешно живях.
Сътворих куп неточности.
Но не стигнах до грях.> Не предадох другар. Не лиших непозната чест.
И най значимото: себе си
не предадох до през днешния ден.> Вярно - неверно се влюбвах. Вирех гордо
глава.
На простак споделях истини -
неверно бе и това.> Сам вселенската лакомия укорявах със стих.
И какво трансформирах?
Алчността си цъфти...> Преуспелите люде ме поглеждат със смях.
Но аз, смешният виновник
не стигнах до грях!
На път и без часовник...
Сърцето ми тиктака. Стрелките му незрими
безсънно отброяват минути и години.
Дори да спра вървежа си - сърцето ми
не стопира
от любов да прозвънва
и яростно да вибрира.> От такта на сърцето един път ли бях пристрастен!
А чувал съм и укор, че бил съм
безмилостен...
Не знам кое е правилно... Аз единствено споделям обстоятелството:
беззвучно или звучно
сърцето ми тиктака.> От моя първи ден във родния ми Плевен
сърцето ми тиктака във такт неравноделен -
усети ли машинация, от яд се форсира
и при положителни новини
щастливо прозвънява...> Във къщи, пред екрана. В трамвая или влака.
На път и без часовник -
сърцето ми тиктака...
И зорко то ме води пред грижи и проблеми -
сходно джипиес
в това обезпокоително време.
Не оттатък - тук и в този момент
Разсеян съм. И все пропущам
да мисля за гибелта...
А знам - това е за поета висша тематика...
Отвличат ме от нея
злободневните неща:
цената на бензина,
демографската алтернатива,> нестихващия екот на близката война,
когато гибел аз виждам
единствено на екрана...
Или картината на бежанска вълна,
която се прекъсва
от реклама...> Да, всичко ме тревожи,
само че някак бързешком -
една паника идва да измести друга.
Така не помня самичък да си припомня,
че може някой ден и аз
да не се събудя...> Дори годините не желая да броя.
За безконечната душа да мисля -
нямам време...
За своето величие не се трежова.
Със смъртния живот
си имам куп проблеми...
Страданията на остарелия Вертер
Той живее самотно там, в квартал Изток.
Обитава мазенце във блок многоетажен.
Няма кой да му каже: " Мери Кристмас! ".
И " Христос Воскресе! "
няма кой да му каже...> Чул съм - немска лингвистика бил приключил.
И даже преподавал Гьоте и Хайне.
Да, приключил...
Но този стадий от живота му приключил -
през днешния ден му споделят Вертер.
И мие във блока стълби безкрайни.> Тъй укрепва си пенсията в тези години.
Пък и книжки намира в подземните ниши...
Обича стихове от Георги Константинов -
въпреки че този баровец
все за обич написа...> Те поетите, все не споделят истината цяла...
Както куп говорящи глави по малкия екран...
Пък и самичък Вертер -
какъв брой да трие с парцала,
знай, че цялата истина все не излиза...> Едва ли последните ще станат първи!
Но постоянно Вертер сънува, че към този момент не страда:
по какъв начин този блок за момент ще се обърне
и по какъв начин мазенцето му става
светла от обич мансарда...
Ето ти прекрасен ден!
Многото думи
раздробяват истината
и тя се трансформира
в прашна буря -
прахуляк в очите
и лъжливо чувство
за независимост на словото...
По-добре следвай
източната сентенция:
" Говори единствено,
в случай че се чувстваш
по-мъдър от тишината! ".
Мнозина обичат
да изясняват с доста думи
необяснимото...
А ти, мой човек,
се учи от небето -
Бог не е разговорлив.
Ако днес
твоят сърдечен взор
е станал причина
за най-малко една усмивка -
ето ти прекрасен ден!
Споделена загадка > Своя загадка
ще издам на феновете -
по какъв начин е оцелявал в прехода
поетичният ми ден. -
Никога не съм вървял
със спечелилите.
Затова до през днешния ден
ходя непобеден.
Мъдър сезон > Пролетно слънце, а иде лято.
Цигански хълм зеленее...
Славеят умно замлъква, когато
магарето пее.> Тъй и поетът
измежду тези дъбрави
страни от разногласия днешни...
Вместо с говорене да бере лаври -
бере череши.> И си мълчи. И усмихва се прикрито.
Кой ли това вижда?
И най-ценните думи
са тези, които
единствено на себе си споделя...
Спомените > Лодката на мойто настояще
плава във безконечен океан.
Бъдещето - е мираж неразбираем.
Миналото - избледнял екран.> Спомените
с видимост друга
ме допират в хаос спокоен.
Ето - като че ли през вчерашния ден те обичах.
А от дълго време с теб се разделих.
Без > Какво съм аз без тебе?
Стрела без лък.
Часовник без стрелки.
Едно гнездо без птица
на голите скали.
Небе без синева.
Орфей без арфа.
Талант без ентусиазъм.
И ентусиазъм без заложба
Астроном без телескоп.
Посока без блян...> А и това стихотворение
какво е,
в случай че ти самата
не го прочетеш?
Иглолистна фикция > Ех, изтънчено момиче със взор зелен!
Как за момент ме погледна...
Вълнувам се дори...
Тъй елата насреща е влюбена в мен,
но не смее
да ми го каже.> Иглолистна фикция имам, нали?
Да, в гора иглолистна
мигът ни събира -
и в инцидентното влюбване трепкат игли.
Но от тяхното ръгване
не се умира...
Зелена ария > Не съм разпален от упоритост
да мина в различен житейски тип -
и аз да бъда значима птица
в богоизбрания хайлайф.> Но знам - добре дошел съм постоянно
в едно крилато общество...
Над мен невидими синигери
чирикат в близкото дърво.> Там славей като флейта жива
във шипковия шубрак звъни...
И дори свраката свадлива
измежду двора стърже: " До Ре Ми ".> В стрехата лястовици църкат...
Зелена ария в наследник шир.
И пролетният ден е черква,
огласяна от птичи хор.> Навярно Божата десница
закриля този двор зелен.
И без да бъда значима птица,
тук птици пеят
и за мен.
Цигански хълм > Селска заран -
надалеч от звук оживен.
Късна заран -
със грейнал зелен необят.
Вън петелът комшийски
не ще да ме буди,
по тази причина кукурига
съвсем на обяд.> Интернетът и той -
като че ли пиян си нощес,
на райета примигва,
скрил куп вести.
Сред дърветата няма да чуеш ти
новини неприятни.
Тъй не стигат до тебе осколки
от борби за власт и войни.> Но не си прикрит за постоянно
от международни омрази,
от планетната рана,
която кърви...
Ти си единствено за ден
в този селски оазис.
И в тревожния свят
още на следващия ден се връщаш, уви.
На Салман Рушди > Защо ли оня нож
убийствено проблясна?
С какво си обидил ти Бога?
Голямата заложба става рискова,
когато не желае да служи
на доктрина.> Една книга може да бъде закупена
за дребна
или огромна банкнота...
Твойта книга по света е фамозна
тъй като е
със цената на живота.
Делнично самопризнание > Да, сърцето човешко
има странна природа:
всеки ден,
непрекъснато
си намира паника. -
Грешен ход. Скрита рана.
Несполуки фамилни.
Тъмна новина от екрана.
Бурен ден с вихри мощни...> Чист покой идва рядко.
Той е бонус в живота. -
като дъжд в изсъхнало лято
и облага от тото...
Но не желая да виждам
в моя ден (недай Боже!) -
Човек, който от нищо
не се тревожи.> >
>
В този брой на приложението за литература, изкуство и просвета ще се понесем на крилете на поезията с новите стихове на Георги Константинов. Ще си спомним за огромния Антон Дончев с цитати от негови творби и размишления.
Приятно четене.
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ е роден на 20 декември 1943 година в Плевен. Завършил е българска лингвистика в Софийския университет. Автор е на повече от 30 книги с лирика. Пише и книги за деца. Неговият разказ " Туфо рижият корсар " е публикуван на седем езика. Носител е на национални и интернационалните награди за лирика. Почетен жител е на Плевен. Почетен ръководител на Българския П.Е.Н.-център и шеф на сп. " Пламък ". Член на Съюз на българските писатели. > Смешен виновник
Не, не мога да кажа: безгрешно живях.
Сътворих куп неточности.
Но не стигнах до грях.> Не предадох другар. Не лиших непозната чест.
И най значимото: себе си
не предадох до през днешния ден.> Вярно - неверно се влюбвах. Вирех гордо
глава.
На простак споделях истини -
неверно бе и това.> Сам вселенската лакомия укорявах със стих.
И какво трансформирах?
Алчността си цъфти...> Преуспелите люде ме поглеждат със смях.
Но аз, смешният виновник
не стигнах до грях!
На път и без часовник...
Сърцето ми тиктака. Стрелките му незрими
безсънно отброяват минути и години.
Дори да спра вървежа си - сърцето ми
не стопира
от любов да прозвънва
и яростно да вибрира.> От такта на сърцето един път ли бях пристрастен!
А чувал съм и укор, че бил съм
безмилостен...
Не знам кое е правилно... Аз единствено споделям обстоятелството:
беззвучно или звучно
сърцето ми тиктака.> От моя първи ден във родния ми Плевен
сърцето ми тиктака във такт неравноделен -
усети ли машинация, от яд се форсира
и при положителни новини
щастливо прозвънява...> Във къщи, пред екрана. В трамвая или влака.
На път и без часовник -
сърцето ми тиктака...
И зорко то ме води пред грижи и проблеми -
сходно джипиес
в това обезпокоително време.
Не оттатък - тук и в този момент
Разсеян съм. И все пропущам
да мисля за гибелта...
А знам - това е за поета висша тематика...
Отвличат ме от нея
злободневните неща:
цената на бензина,
демографската алтернатива,> нестихващия екот на близката война,
когато гибел аз виждам
единствено на екрана...
Или картината на бежанска вълна,
която се прекъсва
от реклама...> Да, всичко ме тревожи,
само че някак бързешком -
една паника идва да измести друга.
Така не помня самичък да си припомня,
че може някой ден и аз
да не се събудя...> Дори годините не желая да броя.
За безконечната душа да мисля -
нямам време...
За своето величие не се трежова.
Със смъртния живот
си имам куп проблеми...
Страданията на остарелия Вертер
Той живее самотно там, в квартал Изток.
Обитава мазенце във блок многоетажен.
Няма кой да му каже: " Мери Кристмас! ".
И " Христос Воскресе! "
няма кой да му каже...> Чул съм - немска лингвистика бил приключил.
И даже преподавал Гьоте и Хайне.
Да, приключил...
Но този стадий от живота му приключил -
през днешния ден му споделят Вертер.
И мие във блока стълби безкрайни.> Тъй укрепва си пенсията в тези години.
Пък и книжки намира в подземните ниши...
Обича стихове от Георги Константинов -
въпреки че този баровец
все за обич написа...> Те поетите, все не споделят истината цяла...
Както куп говорящи глави по малкия екран...
Пък и самичък Вертер -
какъв брой да трие с парцала,
знай, че цялата истина все не излиза...> Едва ли последните ще станат първи!
Но постоянно Вертер сънува, че към този момент не страда:
по какъв начин този блок за момент ще се обърне
и по какъв начин мазенцето му става
светла от обич мансарда...
Ето ти прекрасен ден!
Многото думи
раздробяват истината
и тя се трансформира
в прашна буря -
прахуляк в очите
и лъжливо чувство
за независимост на словото...
По-добре следвай
източната сентенция:
" Говори единствено,
в случай че се чувстваш
по-мъдър от тишината! ".
Мнозина обичат
да изясняват с доста думи
необяснимото...
А ти, мой човек,
се учи от небето -
Бог не е разговорлив.
Ако днес
твоят сърдечен взор
е станал причина
за най-малко една усмивка -
ето ти прекрасен ден!
Споделена загадка > Своя загадка
ще издам на феновете -
по какъв начин е оцелявал в прехода
поетичният ми ден. -
Никога не съм вървял
със спечелилите.
Затова до през днешния ден
ходя непобеден.
Мъдър сезон > Пролетно слънце, а иде лято.
Цигански хълм зеленее...
Славеят умно замлъква, когато
магарето пее.> Тъй и поетът
измежду тези дъбрави
страни от разногласия днешни...
Вместо с говорене да бере лаври -
бере череши.> И си мълчи. И усмихва се прикрито.
Кой ли това вижда?
И най-ценните думи
са тези, които
единствено на себе си споделя...
Спомените > Лодката на мойто настояще
плава във безконечен океан.
Бъдещето - е мираж неразбираем.
Миналото - избледнял екран.> Спомените
с видимост друга
ме допират в хаос спокоен.
Ето - като че ли през вчерашния ден те обичах.
А от дълго време с теб се разделих.
Без > Какво съм аз без тебе?
Стрела без лък.
Часовник без стрелки.
Едно гнездо без птица
на голите скали.
Небе без синева.
Орфей без арфа.
Талант без ентусиазъм.
И ентусиазъм без заложба
Астроном без телескоп.
Посока без блян...> А и това стихотворение
какво е,
в случай че ти самата
не го прочетеш?
Иглолистна фикция > Ех, изтънчено момиче със взор зелен!
Как за момент ме погледна...
Вълнувам се дори...
Тъй елата насреща е влюбена в мен,
но не смее
да ми го каже.> Иглолистна фикция имам, нали?
Да, в гора иглолистна
мигът ни събира -
и в инцидентното влюбване трепкат игли.
Но от тяхното ръгване
не се умира...
Зелена ария > Не съм разпален от упоритост
да мина в различен житейски тип -
и аз да бъда значима птица
в богоизбрания хайлайф.> Но знам - добре дошел съм постоянно
в едно крилато общество...
Над мен невидими синигери
чирикат в близкото дърво.> Там славей като флейта жива
във шипковия шубрак звъни...
И дори свраката свадлива
измежду двора стърже: " До Ре Ми ".> В стрехата лястовици църкат...
Зелена ария в наследник шир.
И пролетният ден е черква,
огласяна от птичи хор.> Навярно Божата десница
закриля този двор зелен.
И без да бъда значима птица,
тук птици пеят
и за мен.
Цигански хълм > Селска заран -
надалеч от звук оживен.
Късна заран -
със грейнал зелен необят.
Вън петелът комшийски
не ще да ме буди,
по тази причина кукурига
съвсем на обяд.> Интернетът и той -
като че ли пиян си нощес,
на райета примигва,
скрил куп вести.
Сред дърветата няма да чуеш ти
новини неприятни.
Тъй не стигат до тебе осколки
от борби за власт и войни.> Но не си прикрит за постоянно
от международни омрази,
от планетната рана,
която кърви...
Ти си единствено за ден
в този селски оазис.
И в тревожния свят
още на следващия ден се връщаш, уви.
На Салман Рушди > Защо ли оня нож
убийствено проблясна?
С какво си обидил ти Бога?
Голямата заложба става рискова,
когато не желае да служи
на доктрина.> Една книга може да бъде закупена
за дребна
или огромна банкнота...
Твойта книга по света е фамозна
тъй като е
със цената на живота.
Делнично самопризнание > Да, сърцето човешко
има странна природа:
всеки ден,
непрекъснато
си намира паника. -
Грешен ход. Скрита рана.
Несполуки фамилни.
Тъмна новина от екрана.
Бурен ден с вихри мощни...> Чист покой идва рядко.
Той е бонус в живота. -
като дъжд в изсъхнало лято
и облага от тото...
Но не желая да виждам
в моя ден (недай Боже!) -
Човек, който от нищо
не се тревожи.> >
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ